Публикация

„Интериорен дизайн на офис пространство и неговата реализация” – подреждане на бюра и столове или създаване на „жива” работна среда

Ако се върнем в недалечното минало, спомените ни за офис ще извикат тривиалната картина на дълги и тесни коридори, с много на брой стаи, всяка, от които обитавана от функционално обособен екип. И всички тези малки общества живееха своя специфичен социален живот, забравяйки понякога, че са част от цялото. Всеки бе обозначил бюрото и стола си, така че недвусмислено да демонстрира това, което владее.

Но достатъчно ли е днес, за обособяването на един офис, просто да подредим бюра и столове? Не живеем ли във време, в което „мозъчните  атаки” заемат по-голяма част от работното ни ежедневие и между тях нуждите от мисловно възстановяване чрез неформална комуникация, стават все по-осезаеми? Каква идея ще носят офисите на бъдещето?

Проектът „Създаване или реконструкция на офис пространство” все повече се превръща в приключение, в което главните действащи лица са всички обитатели, които всеки ден ще търсят и намират и за да го правят с чувство, те имат нужда да се вдъхновяват: от цветовете, от нестандартните приумици на проектанта, даващи характер и живот на иначе безжизненото пространство, от играта на светлините, от функцията на мястото, някак естествено и напълно обмислено изградена. Доколко дизайн концепцията се основава на очакванията на обитателите и не е ли дизайнерът медиатор в процеса на търсенето?

Добрата концепция за едно работно пространство е тази, която дава характера и отличава работната среда от стандартния офис. Изграждането на логични интериорни концепции изисква не само професионални умения, но и интерес и желание у екипа проектанти и проджект мениджъри за изучаване на хората, които ще работят в съответната среда. Изисква този екип като хамелеон да поеме мислите и потребностите, свързани с това пространство, за да сътвори специфичния само за него интериор, оставяйки го след реализацията да се видоизменя спрямо новите нужди на хората.

Доколко една концепция е „мисия възможна” зависи от екипа, който ще я реализира и тук отново се връщаме на вариантите „бюра-столове” или пространство, реализирано с мисъл по всеки детайл: дори, бил той и достатъчен брой контакти, за да улесняват, а не да затрудняват работното ежедневие. А естествено, когато мисията е с мащаб от няколко стотин или няколко хиляди квадратни метра, нейната реализация изисква познаване на точните изпълнители и умело управление, което да ги накара с удоволствие, в срок и качествено да приключат работата си. Притежава ли всеки познанията и харизмата да ръководи такъв проект?